Извършването на клинико лабораторни изследвания за лаймска болест се налага след ухапване от кърлеж. Но за да се установи наличието на специфични антитела към тази болест, изследванията трябва да се направят след изминаване на достатъчен период от време за образуване на антителата – най-малко един месец след ухапването. Антителата могат да останат отрицателни дори до два месеца след ухапването.
Кога има риск от лаймска болест
Ако кърлежът не се отстрани веднага след ухапването, а остане известно време с жило в тялото на пациента, а също и ако при изваждането на кърлежа се наруши целостта му, има риск от разболяване от лаймска болест.
Добре е след отстраняване на кърлежа пациентът да го запази, за да може кърлежът да се изследва видът му и дали е носител на ДНК на лаймска болест.
Симптоми, които показват вероятно наличие на лаймска болест
Диагностицирането на лаймска болест е трудно, тъй като симптомите за нея са подобни на симптомите при редица други болести.
Ще ви насочат към лаборатория ДЕЛПЕМ – Хасково, за изследвания за лаймска болест, ако имате следните симптоми:
- зачервяване с бледа централна част в мястото на ухапването от кърлежа
- умора, висока температура, втрисане
- боли в мускулите и ставите
- главоболие
- схващане в областта на врата
Как се извършва изследването
За установяване на антитела към лаймска болест трябва да се вземе кръв, венозна или капилярна, на гладно. От кръвта се отделя серум, който се изследва в медико-диагностична лаборатория ДЕЛПЕМ.
Много рядко за установяване на антитела към лаймска болест се взема гръбначномозъчна или ставна течност.
Кога резултатите от изследването са недостоверни
При някои състояния, например инфекции – бактериални, Епщайн-Бар, HIV, както и ако стойностите на холестерола и триглицеридите у пациента са високи, резултатите няма да бъдат достоверни и тогава не се препоръчва изследване за лаймска болест.
Резултати от изследвания и значението им
При изследванията се установява степента на наличие на антитела. Тази степен се изразява в титър – каква е степента на разреждане на кръвната проба, т.е. с колко равни на обема на пробата обеми солен разтвор е извършено разреждането.
Нормалните стойности на антителата са с титър не по-висок от 1:256. При откриването на антитела титърът е по-висок от 1:256. Такива резултати от лабораторни изследвания на кръв се получават и ако пациентът е боледувал от лаймска болест в миналото.
Видове тестове за откриване на антитела срещу лаймска болест
Тестовете, чрез които се установява наличие на антитела към болестта, са: ELISA, IFA и уестърн блот анализ.
Тестът ELISA е най-използван, тъй като се провежда бързо и е с висока степен на чувствителност.
Тестът IFA е вариант, с който може да се замести тестът ELISA.
Третият вид тест, уестърн блот анализ, се извършва след ELISA или IFA, за да се потвърдят резултатите. Това е и тест, подходящ за откриване на хронична лаймска болест.
