Често се коментират както бактериални, така и вирусни инфекции, особено през зимния период. Трябва да уточним, че между тези два вида инфекции има разлики, но има и прилики. Ще разгледаме както едните, така и другите.
Какви са приликите между бактериалните и вирусните инфекции
Тъй като и едните, и другите се наричат инфекции, е ясно, че се дължат на действие на микроби, които „завладяват“ организма, прониквайки в него и размножавайки се много бързо.
И бактериите, и вирусите могат да бъдат с различна форма – сфера, причица, спирала, нишка.
Навлизането на микробите в организма се извършва по подобен начин при двата вида инфекции. Пациентът е бил в контакт с болен от инфекция, консумирал е храна, която е заразена, пил е вода, в която има микроби. Често инфекциите се предават и чрез домашните любимци.
И при двата вида инфекции пациентите вдигат висока температура и не се чувстват във форма, уморени са. Други общи симптоми са кашлицата, кихането, повръщането, диарията. Тези симптоми показват, че имунната система на пациента се опитва да се справи с инфекцията.
И не на последно място, и при двата вида инфекции може да се стигне до хронична инфекция, която да се проявява на дадени периоди и да продължи дори през целия живот.
А сега нека разгледаме по какво се различават бактериалните и вирусните инфекции
Да започнем с това, че микробите, причиняващи първия вид инфекции, се наричат бактерии, а причиняващите втория вид инфекции микроби се наричат вируси. Не само названията, а и структурите на двата вида микроорганизми са различни. Поради разликите в особеностите между тях и лечението, което трябва да се предприеме, е различно.
Бактериите са едноклетъчни. Те могат да образуват сами свои копия, тъй като имат генетичния материал, необходим за това образуване. Бактериите са устойчиви на екстремни условия като студ, горещина, радиоактивност.
Тук обаче трябва да подчертаем, че много видове бактерии не представляват риск за здравето, дори са ползотворни, например за храносмилането. Само една много малка част от всички видове бактерии са болестотворни.
Вирусите са доста по-малки от бактериите. Те не могат да се възпроизвеждат самостоятелно, тъй като нямат целия необходим генетичен материал. Освен протеиновата си обвивка вирусът има една или двуверижна нуклеинова киселина, която е или РНК, или ДНК. Но това е достатъчно, за да използва клетката гостоприемник за образуване на нови вируси.
Още една важна разлика между вирусите и бактериите е тази, че по-голяма част от първите причиняват заболявания. Всеки вид вирус поразява определени вид клетки в човешкия организъм.
При поставяне на диагноза лекарите разпознават вирусните инфекции по зачервеното гърло и афтите, докато гнойните налепи насочват към бактериални инфекции.
Що се отнася до лечението, вирусите не могат да се лекуват с антибиотици, докато при бактериалните инфекции се прилагат антибиотици.
Продължителността на инфекциите също се различава – вирусните инфекции отминават по-бързо, за няколко дни.
Какви изследвания се правят при двата вида инфекции
Освен че се информират от пациентите какви са симптомите, които имат те, се извършват и клинико лабораторни изследвания на кръв, урина и секрети.
Изследването пълна кръвна картина насочва към единия или другия вид инфекция. Ако левкоцитите са с понижен брой, инфекцията е вирусна. Ако левкоцитите и гранулоцитите са увеличени, инфекцията е бактериална.
Изграждане на имунитет срещу вируси и бактерии
Имунитетът е изградена устойчивост на организма към вирусни и бактериални заболявания. За постигане на имунитет често се прилагат ваксини. Ваксини могат да се използват както за вирусни-напр. грипни заболявания, така и за имунитет към бактериални инфекции, например туберкулоза.
