Кортизол и АКТХ
Кортизолът е стероиден хормон от групата на глюкокортикоидите, който се синтезира в кората на надбъбречните жлези. Секрецията му се стимулира от хипофизата чрез отделяне на регулаторния хормон АКТХ. АКТХ, от своя страна, се стимулира при нервно и физическо натоварване, травми, остри инфекциозни заболявания и др.
Кортизолът е по-известен като хормона на стреса, тъй като стойностите му се повишават в състояние на стрес. Той играе ключова роля в поддържането на хомеостазата на организма и осигуряват устойчивостта му на външни въздействия. Действието му засяга всички системи в тялото и особено сърдечно-съдовата, мускуло-скелетната, нервната и имунната система. Ефектите включват промени в белтъчния, въглехидратния и липидния метаболизъм, както и регулация на електролитния и воден баланс.
Секрецията на този хормон се характеризира с денонощни колебания. Обичайно нивата му са най-високи сутрин между 6 и 8 часа, а през деня постепенно намаляват и достигат най-ниската си стойност към полунощ. За целите на диагностиката на нарушения в секрецията му изследването следва да се осъществи към 08 ч. сутринта. При оценка на кортизоловия ритъм може да се изследва двукратно – в 08:00 ч. и 16:00 ч. При изследването е необходимо да се изпълнят следните условия – вземане на кръв на гладно, след поне десетминутен покой в легнало положение.
При концентрация на сутрешния серумен кортизол под 100 nmol/l се касе за хипокортизолизъм – трайно намаление на секрецията на хормона. Стойности в диапазона 400-500 nmol/l говорят за запазена хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос. При интерпретиране на резултатите от извършеното изследване е уместно те да се съпоставят и с нивото на АКТХ, с цел определяне на причината и местонахождението на нарушението.
Ниските нива на кортизола не позволяват навременна адаптация на организма в стресова ситуация. Симптомите на това състояние обикновено се изявяват в хода на друго тежко заболяване – остра вирусна инфекция, оперативно лечение или тежък психически стрес. Оплакванията включват мускулна слабост, отпадналост, спадане на артериалното налягане до невъзможност за изправяне, немотивирано отслабване на тегло, понякога и поява на тъмни пигментни петна по кожата и лигавиците. Най- честите причини за хипокортизолизъм са: автоимунно засягане, както и процеси, водещи до нарушаване структурата или кръвоснабдяването на на надбъбречните жлези; в тези случаи АКТХ е компенсаторно завишен. При едновременно намалени АКТХ и кортизол би следвало да се търси нарушение в областта на хипофизата.
При трайно повишение на нивата на кортизола се наблюдава преразпределение на мастната тъкан към тялото и лицето като същевременно се редуцира мастната тъкан по крайниците; покачва се артериалното налягане вследствие на задържане на натрий и вода в бъбреците; намаляват имунните реакции. От мастната тъкан се освобождават свободни мастни киселини, което води до увеличение на общия холестерол и триглицериди, при понижени нива на HDL холестерола. Високите дози глюкокортикоиди водят до потискане на функцията на костообразуващите клетки, което води до постепенна загуба на костна плътност – остеопения и впоследствие остеопороза.
Най-вероятната причина за повишен плазмен кортизол, в комбинация с понижен АКТХ , е аденом на надбъбречните жлези. При нормален кортизол, но повишен АКТХ или едновременно повишаване на двата хормона, е възможно да се касае за повишена секреция на АКТХ на ниво на хипофизата. За установяване на хиперкортизолизъм не е достатъчно да се измери еднократно повишен сутрешен плазмен кортизол. Предвид ежедневния стрес и натовареното ежедневие лесно може да се установят фалшиво-положителни резултати. При наличие на съмнение за нарушение в кортизоловата секреция е необходимо да се извършат и допълнителни изследвания – кортизолов ритъм, изследване на нивото на кортизол в 24-часова урина. Допълнителни стимулационни тестове могат да бъдат назначени от ендокринолог за изключване наличие на заболяване.
