Условия и изисквания: Пациентът трябва да даде кръв сутрин, на гладно, преди приема на сутрешната доза. Препоръчва се вземането на пробата да е след спазване на една и съща доза за период от 5-7 дни.
Материал за изследване: Венозна кръв
Дигоксинът е медикамент, който спада към сърдечните гликозиди. Изписва се при застойна сърдечна недостатъчност и при суправентрикуларна тахикардия.
Сърдечната недостатъчност се характеризира с по-малка ефективност на кръвообращението. Затова кръвта се връща към краката, черния дроб и белите дробове. Пациентът получава подуване, изпитва умора и недостиг на въздух. Дигоксинът помага за справяне със сърдечната недостатъчност и сърдечни ритми различни от нормалните.
Оптималното съдържание на дигоксин в миокардната тъкан е между 15% и 30% от плазмата. Най-висока концентрация в кръвната плазма се установява 2-3 часа след приема му, а в миокардната тъкан най-високата концентрация се наблюдава между 6 и 10 часа след приема.
За вземане на кръвна проба оптималното време е 8 часа след като е взета доза. Вземането на проба по-рано от това време няма да доведе до точна информация.