Условия и изисквания: Пациентът трябва да даде кръв сутрин, на гладно.
Материал за изследване: Венозна кръв
Билирубинът е основен пигмент в жлъчния сок. По-голямата част, около 80%, се образува след разграждането на хемоглобина. По-малката част е продукт от разграждане на ензими.
При разграждането на небелтъчната част от хемоглобина, наричана хем, чрез няколко трансформации, се получава индиректният билирубин. Той не се разтваря във вода и не се открива в урината. В черния дроб индиректният билирубин се превръща в директен билирубин, който се отделя чрез жлъчката.
За разлика от индиректния билирубин директният се разтваря във вода и преминава и в урината, оцветявайки я в тъмножълто до кафяво.
Общият билирубин има нормална стойност под 21.0µmol/l. В кръвния серум основната част е индиректният билирубин – до 85%, а директният е в доста по-малко количество – до 20%.
Жълтеницата – оцветяването на кожата, склерите и лигавиците в жълто, се дължи на повишаването на нивото на общия билирубин. То се повишава до над 30-35 µmol/l. Жълтеницата е признак за заболяване на черния дроб, на жлъчните пътища, на хемолитична анемия и други.
При жълтеница, за установяване на чернодробни и жлъчни заболявания, както и на заболявания на гастроинтестиналния тракт изобщо, се назначава изследване на общия билирубин. Освен за диагностика изследването се използва и за проследяване на ефекта от лечение.
Изследването на общия билирубин се извършва в комбинация с други изследвания, като изследване на директния билирубин, на общия холестерол, пълна кръвна картина и други.
