TSH

Тиреоид-стимулиращ хормон

 

ТСХ е хормон, секретиращ се от хипофизата под въздействието на хипоталамуса, чиято основна функция е регулиране функцията на щитовидната жлеза. Хормонът осъществява действието си чрез рецептори, разположени не само в жлезата, но и в клетките на мастната и съединителната тъкан. Той стимулира продукцията на щитовидните хормони – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които от своя страна са отговорни за протичането на множество метаболитни процеси в организма – регулация на белтъчния синтез, разграждане на липидите, термогенеза. Те оказват влияние и върху функцията на сърцето и централната нервна система.

 

В зависимост от използваните методи за анализ, референтните граници за ТСХ, се различават незначително. При възрастни лица най-често срещаната граница е 0.4-4.0 mIU/L, като желаните стойности се различават в зависимост от възрастта, пола и общото състояние на изследваното лице. Например, Американската тиреоидна асоциация препоръчва нивото на ТСХ при бременност да е под 2.5 mIU/L[1]. От друга страна, хората над 60-годишна възраст не следва да се притесняват при нива в порядъка на 4-8 mIU/L.

Изследването не изисква предварителна подготовка и може да се осъществи по всяко време на деня. Необходимо е изследване на венозна кръв, след което се изчаква получаване на резултата.

Изолираното изследване на  TSH дава възможност за диагностицирането на нарушения във функцията на щитовидната жлеза, както и за проследяване на функцията ѝ при вече установени заболявания. Стойностите на ТСХ извън референтните граници често изискват извършване на допълнителни изследвания за уточняване на причините.

    Висока стойност на TSH:

Повишените стойности подсказват затруднение в продукцията на Т4 и Т3. В тези случаи е уместно да се измерят ТАТ (анти-тиреоглобулинови антитела) и МАТ (анти-пероксидазни антитела), като техните високи нива насочват към наличие на автоимунен тиреоидит на Хашимото. Полезно е да се изследват и периферните хормони – fT4 и fT3, с оглед преценка на нуждата от заместително лечение. При лицата, провеждащи лечение с левотироксин  поради автоимунен тиреоидит или след операция на щитовидната жлеза, е необходимо проследяване на ТСХ поне през шест месеца. Някои оплаквания при тиреоидит на Хашимото включват: лесна уморяемост, нарушения в съня, раздранителност, суха кожа, сърцебиене, отоци по лицето и крайниците.

 

Ниска стойност на TSH:

Потиснат ТСХ може да се наблюдава при хиперфункция на щитовидната жлеза. На принципа на обратната връзка, високите нива на щитовидните хормони водят до защитно понижаване секрецията на ТСХ до почти недоловимо ниски стойности. При подобен резултат отново е желателно да се изследват fT4 и fT3. Сред симптомите, насочващи към хиперфункция на жлезата, са: немотивирана редукция на тегло, сърцебиене, очни нарушения в менструалния цикъл и емоционална лабилност. След започване на лечение, отново ТСХ е показателят, определящ ефективността и продължителността на терапията.

Особено внимание се обръща в случаите с едновременно потиснати нива на ТСХ и  fT4, тъй като може да се касае за увреждане на хипофизата.

Изследването на ТСХ е лесно достъпен метод за оценка на състоянието на щитовидната жлеза. Това, както и независимостта от различни външни фактори – прием на медикаменти, хранене и общо състояние, го правят надежден маркер за скринингово изследване, както и за мониториране на лечението при тиреоидни заболявания.

 

Share Button